За теб се моля вечер.

Вечер отмивах цялото напрежение в банята си. Изплаквах лицето си и го подсушавах.Лягах на леглото си, единствено с най чистите си мисли. Погледът ми беше към прозореца, където голямата луна светеше... не мислих за конкретни неща, за лоши неща..мислех единствено и само.. за него. Аз се молех. Молех се в момента да е на топло, да му е добре. Да не тъгува, а да се усмихва или просто да спи в легло от коприна.Да диша най чистият въздух, да пие най бистрата вода, да сънува най прекрасните сънища. Молех се този човек, така не само той ще е щастлив, а и аз. Затова обикнах ноща, защото тогава го закрилях с най доброто което ме обземаше, с цялата си същност, с цялата си любов.. - В.Н.

Awareness

Най истинската любов е тази която идва след първото ти разочарование. - тогава знаеш цената която трябва да платиш след като си се влюбил в този човек и продължаваш да го обичаш. Жертваш се и се подлагаш на всичко това отново, защото си готов заради него .А ако знаеше първоначално за това сякаш самоубийство, дали щеше да се подложиш? Тези копия в сърцето ти, болка. Аз не бих, а след всичко това което преживях .. исках сякаш да ме боли, заради това момче - защото го обичах. - В.Н.

''Happy Unhappy''

Красотата на любовта се крие точно в тази гадост, болка, безсилие, празнота. Тя не може да бъде вечно щастлива. И най красивите цветя увяхват, и слънцето залязва.Човек е заблуден ако очаква винаги да е щастлив в една любов.Истински човек обича, когато от самото начало знае за бурята и въпреки това я приема, защото знае, че след нея ще останат прекрасните останки на един мъж и всичко с него. Когато знае, че сърцето му ще бъде премазано и преглъща всичко, радва се на мига.Колкото по силно е , сякаш нереално, сякаш завинаги, толкова повече осъзнаваш, че сърцето ти ще бъде премазано, че животът ще те осакати вътрешно.Не .. аз бих искала той да е в ръцете ми завинаги, бих искала да го усещам всяка секунда. Една истинска лудост, болка, красота.Нещо което макар и болезнено те кара все повече да се влюбваш, да знаеш, че това е само миг. Така всеки влюбен беше глупав. - Тогава аз разбрах всичко това и О, сякаш бях най - щастливата нещастница на света. - В.Н. ( Обичаш истински когато осъзнаеш, че ще боли и продължаваш да се влюбваш всеки ден. )

Истинската любов.

Истинската любов не е в това да си казвате колко се обичате до края на живота си. Тя е в това след всичко да продължите да си помагате, да се подкрепяте в трудни моменти .. и когато някога продължите напред , с други хора , с други интереси.. да си звъните късно вечер... да си липсвате, нищо че сте в прегръдките на други хора... истинската любов не е в това да сте вечно заедно, сърцата ви да са заедно .. да са готови отново да тръгнат едно до друго .. независимо какъв е животът ви в този момент .. истинската любов не е и в подаръците, уви .. дори най скъпите, големите .. мечтаните за една жена или за един мъж ... това е да стоите заедно на една тераса, да виждате времето изминало заедно и пътят пред вас .. и това да бъде най скъпият подарък, по скъп от всички други неща. Тази любов не е постоянно ръка за ръка .. тази любов не е постоянно целувки и прегръдки .. тази любов е чиста, свободна .. носи се по въздуха, тя няма окови, няма срок на годност, нито забрани..тя е навсякъде, където и да сме .. тази любов не е емоционална, тя е търпелива, в нея няма сълзи когато боли, в нея има една огромна празнота в сърцето... дори нямаш сили да изплачеш мъката си .. тя се събира в теб, защото пророниш ли една сълза... можеш да излееш цял океан ... и пак да те боли.Тази любов са миговете които само вие си знаете, миговете които никой друг, никога няма да знае, никой друг не може да усети колкото и да го обяснявате с думи , толкова е лична, силна, неистова и в същото време разумна .. тази любов има препядствия, има и грешки .. тя е както красивата градина с цветя така и мрачното небе с дъжд.Тя вечна и запомняща се .. и никога, никой няма как да ти я отнеме.. тя е споменът в ума, мирисът и винаги ще е около теб, най прекрасното чувство завинаги ще е в сърцео ти . - В.Н.

Промяна.

''Той не беше от типа момчета които се влюбват, нито от тези които се задържаше с момичетата, нито пък от онези романтичните които завладяваха всички.Дори не се беше влюбвал. Тя пък беше всичко онова което той не е . Единствената и цел беше да намери някой който да я цени, така както преди никой не правеше.С времето те се запознаха .. осъзнаха различията си.. и сякаш нещо в момчето се пречупи.. опитваше се да прави романтични неща, които бяха толкова малки, а по силни от най скъпите подаръци. Обгрижваше я , даваше и всичко, ценеше я .. за първи път разбра какво е да обичаш .. а тя .. тя беше НАЙ ЩАСТЛИВАТА ДА РАЗБЕРЕ, ЧЕ ЗА НЯКОЙ ТЯ ЗНАЧИ ЦЕЛИЯТ ЖИВОТ ♥ ''

Неистова любов.

''Бих искал да запазя сърцето и тук.В този леден хладилник. Да хвана мириса и в стъклен съд.Косите и да галят тялото ми вместо завивка. Осбебен ли бях ? Или просто тя ми принадлежеше, тя трябваше да бъде до мен, в мен. Завинаги. Но няма как вечно. Сърцето и макар духом да бъдеше тук, снимките ни в албум дори да са. Но нямам ли я завинаги, нека няма аз. Затова жертва себе си .. той отиде завинаги там. Застана пред нея и заби нож дълбоко в сърцето си. Сякаш искаше тя да го вземе .. да го запази завинаги. '' - В.Н.

#2

''Колко тъжно - лежейки сама в това легло, тази нощ.Без твоите ръце под главата ми и тялото ти до моето, без да усещам най любимият мирис, да съм на най милото рамо.'' - В.Н.