''Из животът на един щастлив нещастник''

Той я гледаше. Тя беше почти непозната за него, a всъщност я познаваше до толкова, че да вижда себе си в нея. Знаеше само името и, бяха си разменяли няколко изречения. Колко му се искаше..колко му се искаше тя да има нужда от него, да я боли тялото, когато той не е до нея.Да се засилва към него щом го зърне.Когато я виждаше искаше просто да я прегърне за добре дошла, да хване ръката и за да се здрависат.Това беше неговият миг, секундите, които за него бяха цяла вечност.А за нея случка.Какви различни виждания, нали ? Вечер, когато легне в леглото си, той си представяше че тя е до него и му се усмихва, че са вече големи, а това е тяхната спалня.И така беше всеки ден..Каква жалка картинка,а? Колко слепи прегръдки, мечти.Тя нямаше да бъде негова.Какъв нещастник, нали ? Каква е силата на това да искаш нещо което нямаш и да имаш любов, която не съществува или съществува.. в нечие сърце, въображение. А това бе най важното.В негов случай най истинското, което можеше да направи и без да има разголената и плът и без да прекарва пръсти през косите и, без физически да я притежава.Той просто беше щастлив от това което можеше да си представи и това само да стиснат ръце.Усмихваше се, тя беше неговият ангел.Имаше други жени около него, които можеше да има, но не .. тя бе ! Важно беше, че очите и бяха неговото огледало, а това било знак .. че e открил себе си..че е открил това, което го удоволетворяваше напълно, а това бе най важното.Какъв нещастник, толкова рядък и ценен.... Като диамантите. >> '' Може да притежаваш много неща, но най важно е това, което притежава сърцето и умът ти'' - Валерия Н.

Писмо, което няма да изпратя.

Скъпи мой.Исках да ти кажа някой неща.Това ще бъде моята нелепа изповед към теб, защото ти никога няма да получиш това писмо.Никога няма да те докосна, дори видя.Най малко да целуна красивите ти устни. .Нашата любов остава разпиляна във въздуха.Точно както я създадохме.Невъзможна, но съществуваше.Не те виждам на всяка втора пресечка, нито пък на снимка.Аз просто съм запаметила начина по който си ме гледал точно един път.Не бяха кадри от спомени като за филм, но беше момент, като вълшебен миг от приказка.Знам, че сигурно след време дори няма да помниш името ми.Сигурно и сега не нахлува в мислите ти.Не знам. Но онзи единствен ден, винаги остава записан в историята на живота.На нашето съществуване.Не съм те имала, нито ти мен.Но душите ни се жадуваха.Бъдещето минаваше като лък между мен и теб, но въздуха ни събираше.Е, мисля, че току що дойдох на себе си.Било е.Сега не е.Но денят ни помни.Знаеш.Нека както винаги, се свържа с теб, за да получиш писмото..от сега, когато го пиша, лети всяка буква до теб.Оставям го, под старите прашни книги на рафта. - Валерия Н.

Едностранна любов.

ЗНАЕШ ЛИ КАКВО Е ДА ОБИЧАШ, КОГАТО СИ ОТХВЪРЛЕН ?Познато ли ти е това чувство? Да казваш ''Обичам те'', докато чуваш ''Ненавиждам те''. Да играеш роля на сметище, заринато от багер с боклуци.С тежки думи.Да си като клоун за деца, да се опиташ да им вдъхнеш усмивки, а те да те обсипват с присмех. А когато бурята отмине, когато вече си заринат от мъка, дори вече това го няма.Биваш незабележим, за това че обичаш.Въпреки това, ти продължаваш да звъниш по празници, не вдигне ли..пишеш смс.За Коледа, за Великден, за рожден ден дори.. продължаваш да пишеш имейли, писма .. да разказваш как е минал денят ти, да питаш ''Как си, с теб какво се случва.Пази се ''. Понякога дори изпадаш в такава депресия, че се усмихваш.Дните минават, няма смс, няма имейл, няма звън на телефона, питаш се ''Полудявам ли'',сякаш контактуваш със себе си през цялото време.Продължаваш да се надяваш, би бил доволен дори на още една обида, само да видиш, че се отнася с теб като личност.Че си забележим. Но не. И все пак надеждата умира последна нали ? Няма значение от часа, мястото, ден от седмицата, хората с които си .. продължаваш да пишеш вторачен в телефона, гледат те странно, казват ти''Откажи се'',но не..продължаваш да се надяваш на отговор.. Сякаш обичаш всеки ден отново и все повече този човек.Дори да си отхвърлен, нищо не се равнява на любовта която изпитваш. Молиш се да е добре, дори да не е до теб.Премазан, измъчен, пренебрегваш себе си, молиш се.Ти не си егоистичен, ти просто обичаш. Любовта си е любов.. най искрена, когато този човек дори не е до теб, не ти отговаря, дори да си умрял вече за него, отписан от живота му.. той е в теб, не са задължителни докосвания.И все пак, въпреки това изтезание, ти сипваш чинийка с храна за него, помниш го все усмихнат, нищо че за него вече не си диамант, а едно от многото малки камъчета по пътя.Имаш приятели, които ти казват да спреш , но се намират тук там и такива, които запалват пламъче с думите''Ще се върне, надеждата умира последна да знаеш''. Живееш в чакане.И така, това беше тази любов едностранна, а на теб позната ли е ? - Валерия Н.

Will you love me then?

Тя беше млада.С чиста и бяла кожа.Един ден просто изпадна в тъга.Той се луташе из стаята и се чудише защо.Toгава тя вдигна главата си със сълзи научи промълви ''Ще ме обичаш ли когато вече не съм млада и красива?'' Той я стисна силно, прикри сълзите и с дланта си . - ''Ах как обичах този мъж, който ще ме изпрати от този свят все някога, не толкова млада, а красива вътрешно от тази неистова любов'' -В.Н.

За теб се моля вечер.

Вечер отмивах цялото напрежение в банята си. Изплаквах лицето си и го подсушавах.Лягах на леглото си, единствено с най чистите си мисли. Погледът ми беше към прозореца, където голямата луна светеше... не мислих за конкретни неща, за лоши неща..мислех единствено и само.. за него. Аз се молех. Молех се в момента да е на топло, да му е добре. Да не тъгува, а да се усмихва или просто да спи в легло от коприна.Да диша най чистият въздух, да пие най бистрата вода, да сънува най прекрасните сънища. Молех се този човек, така не само той ще е щастлив, а и аз. Затова обикнах ноща, защото тогава го закрилях с най доброто което ме обземаше, с цялата си същност, с цялата си любов.. - В.Н.

Awareness

Най истинската любов е тази която идва след първото ти разочарование. - тогава знаеш цената която трябва да платиш след като си се влюбил в този човек и продължаваш да го обичаш. Жертваш се и се подлагаш на всичко това отново, защото си готов заради него .А ако знаеше първоначално за това сякаш самоубийство, дали щеше да се подложиш? Тези копия в сърцето ти, болка. Аз не бих, а след всичко това което преживях .. исках сякаш да ме боли, заради това момче - защото го обичах. - В.Н.

''Happy Unhappy''

Красотата на любовта се крие точно в тази гадост, болка, безсилие, празнота. Тя не може да бъде вечно щастлива. И най красивите цветя увяхват, и слънцето залязва.Човек е заблуден ако очаква винаги да е щастлив в една любов.Истински човек обича, когато от самото начало знае за бурята и въпреки това я приема, защото знае, че след нея ще останат прекрасните останки на един мъж и всичко с него. Когато знае, че сърцето му ще бъде премазано и преглъща всичко, радва се на мига.Колкото по силно е , сякаш нереално, сякаш завинаги, толкова повече осъзнаваш, че сърцето ти ще бъде премазано, че животът ще те осакати вътрешно.Не .. аз бих искала той да е в ръцете ми завинаги, бих искала да го усещам всяка секунда. Една истинска лудост, болка, красота.Нещо което макар и болезнено те кара все повече да се влюбваш, да знаеш, че това е само миг. Така всеки влюбен беше глупав. - Тогава аз разбрах всичко това и О, сякаш бях най - щастливата нещастница на света. - В.Н. ( Обичаш истински когато осъзнаеш, че ще боли и продължаваш да се влюбваш всеки ден. )

Истинската любов.

Истинската любов не е в това да си казвате колко се обичате до края на живота си. Тя е в това след всичко да продължите да си помагате, да се подкрепяте в трудни моменти .. и когато някога продължите напред , с други хора , с други интереси.. да си звъните късно вечер... да си липсвате, нищо че сте в прегръдките на други хора... истинската любов не е в това да сте вечно заедно, сърцата ви да са заедно .. да са готови отново да тръгнат едно до друго .. независимо какъв е животът ви в този момент .. истинската любов не е и в подаръците, уви .. дори най скъпите, големите .. мечтаните за една жена или за един мъж ... това е да стоите заедно на една тераса, да виждате времето изминало заедно и пътят пред вас .. и това да бъде най скъпият подарък, по скъп от всички други неща. Тази любов не е постоянно ръка за ръка .. тази любов не е постоянно целувки и прегръдки .. тази любов е чиста, свободна .. носи се по въздуха, тя няма окови, няма срок на годност, нито забрани..тя е навсякъде, където и да сме .. тази любов не е емоционална, тя е търпелива, в нея няма сълзи когато боли, в нея има една огромна празнота в сърцето... дори нямаш сили да изплачеш мъката си .. тя се събира в теб, защото пророниш ли една сълза... можеш да излееш цял океан ... и пак да те боли.Тази любов са миговете които само вие си знаете, миговете които никой друг, никога няма да знае, никой друг не може да усети колкото и да го обяснявате с думи , толкова е лична, силна, неистова и в същото време разумна .. тази любов има препядствия, има и грешки .. тя е както красивата градина с цветя така и мрачното небе с дъжд.Тя вечна и запомняща се .. и никога, никой няма как да ти я отнеме.. тя е споменът в ума, мирисът и винаги ще е около теб, най прекрасното чувство завинаги ще е в сърцео ти . - В.Н.

Промяна.

''Той не беше от типа момчета които се влюбват, нито от тези които се задържаше с момичетата, нито пък от онези романтичните които завладяваха всички.Дори не се беше влюбвал. Тя пък беше всичко онова което той не е . Единствената и цел беше да намери някой който да я цени, така както преди никой не правеше.С времето те се запознаха .. осъзнаха различията си.. и сякаш нещо в момчето се пречупи.. опитваше се да прави романтични неща, които бяха толкова малки, а по силни от най скъпите подаръци. Обгрижваше я , даваше и всичко, ценеше я .. за първи път разбра какво е да обичаш .. а тя .. тя беше НАЙ ЩАСТЛИВАТА ДА РАЗБЕРЕ, ЧЕ ЗА НЯКОЙ ТЯ ЗНАЧИ ЦЕЛИЯТ ЖИВОТ ♥ ''

Неистова любов.

''Бих искал да запазя сърцето и тук.В този леден хладилник. Да хвана мириса и в стъклен съд.Косите и да галят тялото ми вместо завивка. Осбебен ли бях ? Или просто тя ми принадлежеше, тя трябваше да бъде до мен, в мен. Завинаги. Но няма как вечно. Сърцето и макар духом да бъдеше тук, снимките ни в албум дори да са. Но нямам ли я завинаги, нека няма аз. Затова жертва себе си .. той отиде завинаги там. Застана пред нея и заби нож дълбоко в сърцето си. Сякаш искаше тя да го вземе .. да го запази завинаги. '' - В.Н.

#2

''Колко тъжно - лежейки сама в това легло, тази нощ.Без твоите ръце под главата ми и тялото ти до моето, без да усещам най любимият мирис, да съм на най милото рамо.'' - В.Н.

Думите не стигат.

Бих изписала всичко, стените навсякъде, бих писала с росата по небето, с химикал по листа, с камъчета по пътя .. бих изписала толкова колкото са всички книги взети заедно .. но никога нямаше да мога да опиша докосването, дъхът - моят и твоят как се сливаха в едно .. усмивките щом бяхме заедно .. никога не мога с думи да изпиша колко силно бе между нас .. просто ще го запазя за себе си, ти също .. и винаги някъде в сърцата ще го помним .. точно както беше.. ♥

Една роза.

Той нямаше много пари .. нямаше нищо бих казала .. освен нея.. тя беше болна, на легло.. Един ден на път за болницата да види момичето си срещу него вървял изтупан младеж с букет от 100 рози запътен към скъпа кола, а вътре някакво момиче с изкрящи сребърни обеци .. заможният младеж изхвърлил една роза на земята, понеже беше потъмняла .. леко увяхнала, но красива.. тогава беднто момче взело розичката .. и решил да изненада болното момиче .. понеже нямаше нищичко освен нея и тази роза която искал от цялото си сърце да подари.. и така докато някой искали да спечелят плът в замяна на 99 вече рози ..които отвътре нямаха нищо истинско.. други дават една единствена леко увяхнала розичка .. но с цялото си сърце.. само за да зарадват любимия човек .. Не е важно количеството... не е важно какъв подарък, ще подариш на един човек, или дали ще му подариш.. важното е желанието да искаш да го зарадваш с нещо малко... но от сърце.. - В.Н.

#1

Две приятелки .. - Как изкарахте? - Страхотоно..заведе ме на вечеря и пихме от най скъпото и хубаво вино..а вие ? - Влезнахме в обществен басейн, прескочихме през оградата хвана ме и ме хвърли във водата .. и ме целуна, след това чухме полицейска кола и излезнахме от басейна..започнахме да бягаме.. - Хъх .. и кое е романтичното на това.. - Че бягаxме заедно .. - В.Н.

Най силната любов е тази.

Не ме награбвай жадно, просто погледни ме.Прекарай пръсти през косите ми .. Скъпи, аз не съм тях, не съм никой друг .. не искам сега друга наслада, само тази, която усещам как душите ни се сливат само с поглед. Искам да се слея с теб чрез очите ти. Нека усетя..другата част от мен..нека усетя сърцето си изпълнено..скъпи..не ме люби сега, рано е . Искам да помириша кожата ти, както обичам да правя повече от всичко, най любимата миризма.Доближи се, но не ме целувай , недей , ще развалиш всичко .. просто допри устни до моите.. искам да усетя дъхът ти, най любим...на теб скъпи, ти си част от мен..Обичай ме, това ме изпълва.. обичай ме с тези малки докосвания..погледи.. допир.Най силната любов е тази.