Passion.

Нашата страст траеше 8 минути, докато се гледахме в очите.Докосвах врата му, ръцете му, както и той моите.Настръхвах по цялото тяло,а неговите зеници се увеличаваха, бяха превъзбудени.Нямаше думи.Другото стигаше. А любовта ни траеше постоянно, дори когато заспивах знаех, че мисли за мен.Дори когато очите му говореха с външността на друга.Дори, когато ме мразеше, ме обичаше.А той заспиваше ли..бях до него, сигурна съм.Галеше ме.Приспиваше ме, а сутрин се събужаше с мен.Знам. - Валерия Н.

Beautiful silence.

Просто мълчанието между мен и нея беше удивително.За пръв път изпитвам такова зашеметяващо чувство.Казват, че било рядкост.Стояхме там на няколко сантиметри един от друг. Тя гледаше хоризонта пред нас.С лявата ръка държеше цигарата си, толкова гадна. Така убиваше това мило същество.А дясната и рака беше пусната надолу. Аз стоях втренчен в нея и не знаех какво да кажа.Не можеше да се опише с думи, просто я гледах.Тя се обръщаше един път на пет минути и хвърляше очите си по мен за части от секундата.Обърна се в един миг и ме попита ''какво гледам'', след което пак завъртя главата си, а аз можех да гледам само профила и.Нищичко не посмях да и кажа.Нямаше как да опиша красотата и.Когато идваше да ми каже''Здравей'' тайно се надявах да стисне ръката ми, за да я докосна..да ме прегърне за да усетя притиснато тялото и в мен и уж понякога случайно да стопля ръцете и когато кажеше че и е студено. Постоянно засичах погледа и между хората. Случваше се постоянно, сякаш виждах само нея, дори пред мен да стоят куп други момичета.В моменти от онези в които съм седнал до нея, а тялото и е допряно до моето, аз се пренасях в друг свят...усещаш я толкова близо, а всъщност беше толкова далеч.Кожата ме болеше вече.Исках да ме докосва.Нямаше как да я прегърна силно просто така и да и прошепна ''мила''.Умирах бавно.Тя ми беше приятелка, нямах право да правя нищо.Наслаждавах се на онази случайност, която ме караше да треперя , да се влюбвам в нея, в усмивката и , в начина по които танцува, в начина по които се смее, моментите в които е ядосана.А когато беше тъжна и ми се обясняваше, сърцето ми се късаше.Галих я по косата.Само това можех да направя за нея и просто..да я обичам.Ценях всеки миг с това момиче, всяка малка вероятност да я докосна или прегърна..това беше моята платоническа любов, за нея само мократа ми от сълзи възглавница знаеше.И ръчичките и усещаха тази енергия на страст и любов.Сигурен съм.Дори красивите и очички които понякога ме гледаха дълбоко разбираха това, но си мълчаха. - Валерия Н.

''Из животът на един щастлив нещастник''

Той я гледаше. Тя беше почти непозната за него, a всъщност я познаваше до толкова, че да вижда себе си в нея. Знаеше само името и, бяха си разменяли няколко изречения. Колко му се искаше..колко му се искаше тя да има нужда от него, да я боли тялото, когато той не е до нея.Да се засилва към него щом го зърне.Когато я виждаше искаше просто да я прегърне за добре дошла, да хване ръката и за да се здрависат.Това беше неговият миг, секундите, които за него бяха цяла вечност.А за нея случка.Какви различни виждания, нали ? Вечер, когато легне в леглото си, той си представяше че тя е до него и му се усмихва, че са вече големи, а това е тяхната спалня.И така беше всеки ден..Каква жалка картинка,а? Колко слепи прегръдки, мечти.Тя нямаше да бъде негова.Какъв нещастник, нали ? Каква е силата на това да искаш нещо което нямаш и да имаш любов, която не съществува или съществува.. в нечие сърце, въображение. А това бе най важното.В негов случай най истинското, което можеше да направи и без да има разголената и плът и без да прекарва пръсти през косите и, без физически да я притежава.Той просто беше щастлив от това което можеше да си представи и това само да стиснат ръце.Усмихваше се, тя беше неговият ангел.Имаше други жени около него, които можеше да има, но не .. тя бе ! Важно беше, че очите и бяха неговото огледало, а това било знак .. че e открил себе си..че е открил това, което го удоволетворяваше напълно, а това бе най важното.Какъв нещастник, толкова рядък и ценен.... Като диамантите. >> '' Може да притежаваш много неща, но най важно е това, което притежава сърцето и умът ти'' - Валерия Н.

Писмо, което няма да изпратя.

Скъпи мой.Исках да ти кажа някой неща.Това ще бъде моята нелепа изповед към теб, защото ти никога няма да получиш това писмо.Никога няма да те докосна, дори видя.Най малко да целуна красивите ти устни. .Нашата любов остава разпиляна във въздуха.Точно както я създадохме.Невъзможна, но съществуваше.Не те виждам на всяка втора пресечка, нито пък на снимка.Аз просто съм запаметила начина по който си ме гледал точно един път.Не бяха кадри от спомени като за филм, но беше момент, като вълшебен миг от приказка.Знам, че сигурно след време дори няма да помниш името ми.Сигурно и сега не нахлува в мислите ти.Не знам. Но онзи единствен ден, винаги остава записан в историята на живота.На нашето съществуване.Не съм те имала, нито ти мен.Но душите ни се жадуваха.Бъдещето минаваше като лък между мен и теб, но въздуха ни събираше.Е, мисля, че току що дойдох на себе си.Било е.Сега не е.Но денят ни помни.Знаеш.Нека както винаги, се свържа с теб, за да получиш писмото..от сега, когато го пиша, лети всяка буква до теб.Оставям го, под старите прашни книги на рафта. - Валерия Н.

Едностранна любов.

ЗНАЕШ ЛИ КАКВО Е ДА ОБИЧАШ, КОГАТО СИ ОТХВЪРЛЕН ?Познато ли ти е това чувство? Да казваш ''Обичам те'', докато чуваш ''Ненавиждам те''. Да играеш роля на сметище, заринато от багер с боклуци.С тежки думи.Да си като клоун за деца, да се опиташ да им вдъхнеш усмивки, а те да те обсипват с присмех. А когато бурята отмине, когато вече си заринат от мъка, дори вече това го няма.Биваш незабележим, за това че обичаш.Въпреки това, ти продължаваш да звъниш по празници, не вдигне ли..пишеш смс.За Коледа, за Великден, за рожден ден дори.. продължаваш да пишеш имейли, писма .. да разказваш как е минал денят ти, да питаш ''Как си, с теб какво се случва.Пази се ''. Понякога дори изпадаш в такава депресия, че се усмихваш.Дните минават, няма смс, няма имейл, няма звън на телефона, питаш се ''Полудявам ли'',сякаш контактуваш със себе си през цялото време.Продължаваш да се надяваш, би бил доволен дори на още една обида, само да видиш, че се отнася с теб като личност.Че си забележим. Но не. И все пак надеждата умира последна нали ? Няма значение от часа, мястото, ден от седмицата, хората с които си .. продължаваш да пишеш вторачен в телефона, гледат те странно, казват ти''Откажи се'',но не..продължаваш да се надяваш на отговор.. Сякаш обичаш всеки ден отново и все повече този човек.Дори да си отхвърлен, нищо не се равнява на любовта която изпитваш. Молиш се да е добре, дори да не е до теб.Премазан, измъчен, пренебрегваш себе си, молиш се.Ти не си егоистичен, ти просто обичаш. Любовта си е любов.. най искрена, когато този човек дори не е до теб, не ти отговаря, дори да си умрял вече за него, отписан от живота му.. той е в теб, не са задължителни докосвания.И все пак, въпреки това изтезание, ти сипваш чинийка с храна за него, помниш го все усмихнат, нищо че за него вече не си диамант, а едно от многото малки камъчета по пътя.Имаш приятели, които ти казват да спреш , но се намират тук там и такива, които запалват пламъче с думите''Ще се върне, надеждата умира последна да знаеш''. Живееш в чакане.И така, това беше тази любов едностранна, а на теб позната ли е ? - Валерия Н.

Will you love me then?

Тя беше млада.С чиста и бяла кожа.Един ден просто изпадна в тъга.Той се луташе из стаята и се чудише защо.Toгава тя вдигна главата си със сълзи научи промълви ''Ще ме обичаш ли когато вече не съм млада и красива?'' Той я стисна силно, прикри сълзите и с дланта си . - ''Ах как обичах този мъж, който ще ме изпрати от този свят все някога, не толкова млада, а красива вътрешно от тази неистова любов'' -В.Н.

За теб се моля вечер.

Вечер отмивах цялото напрежение в банята си. Изплаквах лицето си и го подсушавах.Лягах на леглото си, единствено с най чистите си мисли. Погледът ми беше към прозореца, където голямата луна светеше... не мислих за конкретни неща, за лоши неща..мислех единствено и само.. за него. Аз се молех. Молех се в момента да е на топло, да му е добре. Да не тъгува, а да се усмихва или просто да спи в легло от коприна.Да диша най чистият въздух, да пие най бистрата вода, да сънува най прекрасните сънища. Молех се този човек, така не само той ще е щастлив, а и аз. Затова обикнах ноща, защото тогава го закрилях с най доброто което ме обземаше, с цялата си същност, с цялата си любов.. - В.Н.