Грешката.

Тя беше толкова самотна, не можеше да живее с приятелите си, със себе си. С никой друг освен с някой.Този някой трябваше да я обича, да е до нея, за да я издига на високо всеки път когато нямаше такъв.Когато залязваше.И така намираше .. един, но всичко беше далеч, толкова далеч от очакванията .. намираше втори .. отново бе разочарована. Вечер когато заспиваше .. в главата и изникваха едни и същи въпроси: Защо попадам на такива... въпросите винаги бяха свързани с някой друг, но дори и един път тя не се попита дали грешката е в нея? Дали грешката и е че приема всеки един като начин да бъде щастлива, понеже не може да го направи сама, защото дори един път не е намерила причина да се усмихне заради себе си и това което е. И така не е любов да си с някой, заради себе си..за да ти е добре, за да си щастлив .. любов е да си щастлив .. за това че някой съществува и дори да се отделите един от друг, ти винаги ще се радваш че познаваш някой като него.Затова първо да потърсим грешката в себе си, защото любовта не е даденост, нито възможност да си като другите влюбени двойки, защото те са го разбрали, а ти самият не си разбрал, че човекът ще дойде изведнъж..и ще сте щастливи заедно.А не да го очакваш и търсиш заради собствената си слабост.

Полахът

Светът в който бях .. беше толкова красив. Представяш ли си .. гора, толкова гъста и в същото време виждаш онова разклонение на дърветата, а в тях .. разлята една река.Едно момиче стоеше там, седнала на един камък,облечена в бяла нощница..сякаш току що се бе събудила от сън .. говореше много тихо.От думите и научиха дърветата за него, научих и аз. '' Той донесе красотата тук..сега той плува в тази река,тя е толкова бистра и чиста.Исках да се понеса с него, но той ми каза да спра.Защото отива далеч, има мисия..да открие страната с всички онези цветя, цялата онази зеленина .. и ще се върне за мен., О, той ще се върне за мен .. за нас.Очите му когато ме погледнаха накрая бяха изпълнени с любов.. с вяра.'' Така всеки ден..едни и същи думи..и един ден тя стана..усмихна се и започна да следва реката ... да следва него.Полахът на душата и, именно който беше ''той'' и търсеше една свобода, едно по добро място за нея.

Какво следва..съдба? - попита тя. До кога ще мъчиш ти, тази моя красота. Не приличам на себе си, откакто го отне.. от тогава болка и тъга ме обзе. Защо го направи, нима не понесе че някой красив полъх тук го донесе. Да бъда с него, ти не издържа това е твойта лоша страна.. И нека ме мачкаш и нека боли за напред, пращай ми още милиони на ред .. нека се влюбвам и пак ги отнемаш, но него с друг аз не изменям Красотата му се лееше пред очите ми главата му падаше на гърдите ми Сърцето ми удари разменяше, душата ми друг не приемаше.

За него

Все още помня .. помня онези дни в които си лягахме заедно късно вечерта, а ти ме прегръщаше силно и преди да заспя целуваше очите ми .. Това беше най прекрасният миг, който исках да запазя .. да спра времето и това да не свършва никога..а сутрин..сутрин когато отворех очите си, виждах твоите..гледаха ме и се усмихваха, отвеждаха ме там където до сега не бях ходила.. загубвах се в едни прекрасни улици на които само аз и ти бяхме стъпвали..а когато отивах далеч от теб, ми липсваше, настръхвах само като си помисля за теб, лягах с мисълта че си до мен и просто плаках..плаках всяка нощ от щастие и тъга, как да ти обясня .. толкова е объркващо, не можех да повярвам че съществуваш.. а когато го вярвах ме беше страх да не те изгубя.. но скъпи .. аз знам едно, че независимо къде съм.. къде си ти..нашите улици винаги ще имат път една към друга.. и ще ни свеждат до онази.. на която се влюбихме!

Любовта.

Ще те последвам когато е тъмно, страшно .. ще завали, ще загърми..а аз ще те прегърна.. ше поема всичко вместо теб...цялата болка на света заради теб.Не искам да се страхуваш да не паднеш... защото аз винаги ще бъда зад теб..и никой и нищо няма да те нарани..освен тази прекрасна любов от която дори аз не мога да се предпазя...но ще помня и пазя в сърцето си дори ще разруши всичко останало в нас..

Очите му.

Не мога да спра да го гледам..почакай..той е толкова красив.Сред всички тези хора, той изпъква толкова силно..как да спра да го гледам? ...нека не ме отдръпваш сега..не и в този красив миг.От както той стана част от живота ми, стана част от мен.. от сърцето ми .. Моля те..веднъж те моля..живот..не го взимай, точно сега очите ми са в неговите...сякаш..дори до мен..с него сме едно цяло.. Но дори..дори някой ден да го отнемеш от мен, аз няма да спра да го обичам..тези очи..тях..него, няма да спра. И всеки ден ще мисля за него, ше бъде до мен..умът ми ще е с него .. всяка една минута, секунда.Някога..пак ще го обичам и няма да забравя онези очи.. в които потъвах всеки път щом погледна..

Прекрасна неперфектност.

Помниш ли когато ти бях ядосана..трябваше да се престоря, че ти се сърдя..ти стоеше толкова красив пред мен.нямаше..нямаше как да не видиш как очите ми ти казват: Обичам те..как мислено лягам на теб със сълзи на очи и в същото време с усмивка..че това си ти..независимо..дали съм ядосана или не..Не мога..не мога да се сърдя на теб, толкова перфектен когато ми се сърдиш..когато дори ме гледаш..когато правиш нещо, когато си тъжен, когато плачеш, когато си отчаян, когато си разтревожен, когато си щастлив, когато си усимхнат, когато ми показваш обичта си.Това обичам в теб..тази прекрасна перфектност която намирам у теб..дори когато съм ти сърдита..дори когато ти си ми сърдит.Обичам те.