Грешката.

Тя беше толкова самотна, не можеше да живее с приятелите си, със себе си. С никой друг освен с някой.Този някой трябваше да я обича, да е до нея, за да я издига на високо всеки път когато нямаше такъв.Когато залязваше.И така намираше .. един, но всичко беше далеч, толкова далеч от очакванията .. намираше втори .. отново бе разочарована. Вечер когато заспиваше .. в главата и изникваха едни и същи въпроси: Защо попадам на такива... въпросите винаги бяха свързани с някой друг, но дори и един път тя не се попита дали грешката е в нея? Дали грешката и е че приема всеки един като начин да бъде щастлива, понеже не може да го направи сама, защото дори един път не е намерила причина да се усмихне заради себе си и това което е. И така не е любов да си с някой, заради себе си..за да ти е добре, за да си щастлив .. любов е да си щастлив .. за това че някой съществува и дори да се отделите един от друг, ти винаги ще се радваш че познаваш някой като него.Затова първо да потърсим грешката в себе си, защото любовта не е даденост, нито възможност да си като другите влюбени двойки, защото те са го разбрали, а ти самият не си разбрал, че човекът ще дойде изведнъж..и ще сте щастливи заедно.А не да го очакваш и търсиш заради собствената си слабост.