Полахът

Светът в който бях .. беше толкова красив. Представяш ли си .. гора, толкова гъста и в същото време виждаш онова разклонение на дърветата, а в тях .. разлята една река.Едно момиче стоеше там, седнала на един камък,облечена в бяла нощница..сякаш току що се бе събудила от сън .. говореше много тихо.От думите и научиха дърветата за него, научих и аз. '' Той донесе красотата тук..сега той плува в тази река,тя е толкова бистра и чиста.Исках да се понеса с него, но той ми каза да спра.Защото отива далеч, има мисия..да открие страната с всички онези цветя, цялата онази зеленина .. и ще се върне за мен., О, той ще се върне за мен .. за нас.Очите му когато ме погледнаха накрая бяха изпълнени с любов.. с вяра.'' Така всеки ден..едни и същи думи..и един ден тя стана..усмихна се и започна да следва реката ... да следва него.Полахът на душата и, именно който беше ''той'' и търсеше една свобода, едно по добро място за нея.