''Из животът на един щастлив нещастник''

Той я гледаше. Тя беше почти непозната за него, a всъщност я познаваше до толкова, че да вижда себе си в нея. Знаеше само името и, бяха си разменяли няколко изречения. Колко му се искаше..колко му се искаше тя да има нужда от него, да я боли тялото, когато той не е до нея.Да се засилва към него щом го зърне.Когато я виждаше искаше просто да я прегърне за добре дошла, да хване ръката и за да се здрависат.Това беше неговият миг, секундите, които за него бяха цяла вечност.А за нея случка.Какви различни виждания, нали ? Вечер, когато легне в леглото си, той си представяше че тя е до него и му се усмихва, че са вече големи, а това е тяхната спалня.И така беше всеки ден..Каква жалка картинка,а? Колко слепи прегръдки, мечти.Тя нямаше да бъде негова.Какъв нещастник, нали ? Каква е силата на това да искаш нещо което нямаш и да имаш любов, която не съществува или съществува.. в нечие сърце, въображение. А това бе най важното.В негов случай най истинското, което можеше да направи и без да има разголената и плът и без да прекарва пръсти през косите и, без физически да я притежава.Той просто беше щастлив от това което можеше да си представи и това само да стиснат ръце.Усмихваше се, тя беше неговият ангел.Имаше други жени около него, които можеше да има, но не .. тя бе ! Важно беше, че очите и бяха неговото огледало, а това било знак .. че e открил себе си..че е открил това, което го удоволетворяваше напълно, а това бе най важното.Какъв нещастник, толкова рядък и ценен.... Като диамантите. >> '' Може да притежаваш много неща, но най важно е това, което притежава сърцето и умът ти'' - Валерия Н.