Писмо, което няма да изпратя.

Скъпи мой.Исках да ти кажа някой неща.Това ще бъде моята нелепа изповед към теб, защото ти никога няма да получиш това писмо.Никога няма да те докосна, дори видя.Най малко да целуна красивите ти устни. .Нашата любов остава разпиляна във въздуха.Точно както я създадохме.Невъзможна, но съществуваше.Не те виждам на всяка втора пресечка, нито пък на снимка.Аз просто съм запаметила начина по който си ме гледал точно един път.Не бяха кадри от спомени като за филм, но беше момент, като вълшебен миг от приказка.Знам, че сигурно след време дори няма да помниш името ми.Сигурно и сега не нахлува в мислите ти.Не знам. Но онзи единствен ден, винаги остава записан в историята на живота.На нашето съществуване.Не съм те имала, нито ти мен.Но душите ни се жадуваха.Бъдещето минаваше като лък между мен и теб, но въздуха ни събираше.Е, мисля, че току що дойдох на себе си.Било е.Сега не е.Но денят ни помни.Знаеш.Нека както винаги, се свържа с теб, за да получиш писмото..от сега, когато го пиша, лети всяка буква до теб.Оставям го, под старите прашни книги на рафта. - Валерия Н.