Beautiful silence.

Просто мълчанието между мен и нея беше удивително.За пръв път изпитвам такова зашеметяващо чувство.Казват, че било рядкост.Стояхме там на няколко сантиметри един от друг. Тя гледаше хоризонта пред нас.С лявата ръка държеше цигарата си, толкова гадна. Така убиваше това мило същество.А дясната и рака беше пусната надолу. Аз стоях втренчен в нея и не знаех какво да кажа.Не можеше да се опише с думи, просто я гледах.Тя се обръщаше един път на пет минути и хвърляше очите си по мен за части от секундата.Обърна се в един миг и ме попита ''какво гледам'', след което пак завъртя главата си, а аз можех да гледам само профила и.Нищичко не посмях да и кажа.Нямаше как да опиша красотата и.Когато идваше да ми каже''Здравей'' тайно се надявах да стисне ръката ми, за да я докосна..да ме прегърне за да усетя притиснато тялото и в мен и уж понякога случайно да стопля ръцете и когато кажеше че и е студено. Постоянно засичах погледа и между хората. Случваше се постоянно, сякаш виждах само нея, дори пред мен да стоят куп други момичета.В моменти от онези в които съм седнал до нея, а тялото и е допряно до моето, аз се пренасях в друг свят...усещаш я толкова близо, а всъщност беше толкова далеч.Кожата ме болеше вече.Исках да ме докосва.Нямаше как да я прегърна силно просто така и да и прошепна ''мила''.Умирах бавно.Тя ми беше приятелка, нямах право да правя нищо.Наслаждавах се на онази случайност, която ме караше да треперя , да се влюбвам в нея, в усмивката и , в начина по които танцува, в начина по които се смее, моментите в които е ядосана.А когато беше тъжна и ми се обясняваше, сърцето ми се късаше.Галих я по косата.Само това можех да направя за нея и просто..да я обичам.Ценях всеки миг с това момиче, всяка малка вероятност да я докосна или прегърна..това беше моята платоническа любов, за нея само мократа ми от сълзи възглавница знаеше.И ръчичките и усещаха тази енергия на страст и любов.Сигурен съм.Дори красивите и очички които понякога ме гледаха дълбоко разбираха това, но си мълчаха. - Валерия Н.