Сладките 16.

Тогава си казах ''По дяволите, някой ден ще има какво да разказвам на тези деца''.,докато вървях по онези тъмни улици с приятелката ми.Тогава бяхме само на 16, знаейки, че живеем истински.Толкова свободно, без никакви грижи.Беше топло, а ние по рокли.Боже..всички ни гледаха толкова странно, точно тези мигове от живота ми бяха истински.Влизахме в магазините за храна, докато се съмваше, купувахме си разни неща и се смяхме.Алкохолът ли? Той беше 18+, но ние не можехме да чакаме за да живеем, беше толкова сладко да правиш неща които не трябва.Онзи момент в който се измъквахме от вкъщи, а усмивката ни беше толкова чиста, че сме направили нещо което не трябва. Ето за такива моменти сме създанени. Бяхме като по филмите... и моментите в които някой ме нарани, а гримът ми се стичаше по лицето, аз обличах каквото видя, връзвах косата си небрежно и излизах от вкъщи. Спирах се на стълбите до нас и плаках с часове, смях се.. бях свободна. Болеше ме, после плаках с дни отново.Умирах ли?. Срещах нови и нови хора. Имаше и моменти в които момичетата, толкова ги гледахме зле с моите приятелки, след това ги подминавахме и се смяхме докато ни заболи корема. Е тези моменти, бяха моментите за които си струваше да живея.Които исках да разкажа..Нека не се ограничават, нека знаят кое е правилно и кое не.Нека знаят да ценят момента в който се събудят, както и късните вечери.Нека не оставят никой да ги пребори, нека последни се изказват.Нека вярват в любовта,защото е красива, дори и да ги наранят .. онези момчета.Нека живеят.