Живея.

Стоиш,само капките дъжд ти напомнят за свободата и спокойствието.Друго в този миг не ми трябваше.Мислех за нещата,които най много ме интересуват.Които са най важни за мен,но не остава време за тях .Тези неща не разпъвах на дълго и на широко.Те минаваха през ума ми и си отиваха.Беше приятно,защтото уличният шум го нямаше.Той само ми напомня че съм жива,но не ме кара да се чувствам така.Подтискаше ме.Задушаваше ме . Но щом настъпи нощ,аз се освобождавах.Виждах единствено четирите ъгъла на стаята си ...Усещах тишината.Тишината е злато на което можеш да релаксираш,но не забравяй,че все още ти трябва куража на уличният шум .Никога няма да пренебрегна звуците на бръмчащи коли,викащи хора и проблеми. Няма да забравя че съм жива и че има за какво да живея.