Красота.

В стаята бяха само те двамата, лежаха на леглото. Тя не можеше да заспи..постоянно мислише за него, дори когато той беше до нея. Гледаше го .. толкова бе уморена. Стана .. погледна се в огледалото.Косата и толкова небрежна..около очите и имаше червено .. сякаш тъмно синио от сълзите, които проливаше докато беше до него. От онази готова болка..която знаеш, че ще дойде.. в този миг .. глас се чу зад нея от леглото. - Толкова си красива. А мигът .. беше още по красив. Мигът в който бъдещето и миналото сякаш ги няма.Най важното беше, това което той и каза. А страхът, беше без значение,разпиля се по тялото и и се изпари.. тази топлина която тя изпита в този момент .. я стопли за години напред.. дори да не бъде тогава с него.