Реално щастие.

Не искам вечеря на свещи, нито цветя, прекалено е изкуствено да изразиш любовта си чрез такива неща.Зкарай ме там където няма никой, където е пусто и има само гора и изоставени къщи .. където е тъмно и студено, под звездите .. прегърни ме силно и ме стопли, запази ме за себе си, запали една цигара..нека направим някой грешни неща, нека намерим вода, да скочим вътре .. нека е истинско .. и зависи от нас. Не от материалното и фалшивото.Нека после се приберем съсипани от дългата нощ, и не, ти няма да си моят Ромео, ти ще си моето лудо момче.Няма да бъда облечена с рокля и високи обувки, ще съм с дънките и кецовете си..тогава мога да кажа, че те обичам, защото всичко между нас е истинско, аз .. ти .. сме себе си, не се преструваме .. просто сме луди и се обичаме.