Лудост.

Нека по дяволите ме боли.Нека цял живот аз страдам.Нека, влюбих се в тази болка.В една празна стая. Докато говоря това си мисля .. колко си красив. Стоиш там и ме гледаш .. да не мислиш, че съм забравила колко те обичах? Теб.Красотата на цялото това чувство.. о скъпи..слаба съм вече.Не издържам, тази мисъл, че не си тук.Точно в този момент, а искам да дойде утре да съм с теб.Но чакай, ако вече не си тук ? Полудявам ли .. Тогава той ме буташе с думите: Не си сама, с теб съм.Какво ти става.. ..''Аз просто .. говорех от бъдещето..което винаги е едно '' Бях полудяла.. полудяла от това, че .. той се превърна във всичко за мен .. Просто дойдох на себе си, прегърнах го .. и загубих представа за времето .. само аз, той и тази прекрасна илюзия, че не е до мен .. всъщност беше и ме стискаше силно..сякаш искаше да ме убие .. от любов ♥