Красива меланхолия.

Странно е нали.Тази прекрасна меланхолия между нас.Толкова е необичайна и и в същото време красива.Силна.Сякаш искам да се разплача, понеже си до мен и ми е тъжно че искам да стоим така винаги, а ще е доста чудно. В същото време си казвам: този прекрасен миг, може да е миг или пък да се повтори,да свърши но запълва голяма част от живота ми. Стоейки до теб, сякаш сме едно цяло.Тогава разбрах, че не е просто привличане .. тази сила която ме обзема когато съм до теб. Просто да те гледам, твоята миризма която винаги ще помня ми е достатъчна за да усетя близостта ти. Не ми е нужно да те докосна, за да усетя какво изпитвам към теб. Близост , любов. Тогава просто всичко изчезна и останахме ние. - В.Н.