Грешката.

Тя беше толкова самотна, не можеше да живее с приятелите си, със себе си. С никой друг освен с някой.Този някой трябваше да я обича, да е до нея, за да я издига на високо всеки път когато нямаше такъв.Когато залязваше.И така намираше .. един, но всичко беше далеч, толкова далеч от очакванията .. намираше втори .. отново бе разочарована. Вечер когато заспиваше .. в главата и изникваха едни и същи въпроси: Защо попадам на такива... въпросите винаги бяха свързани с някой друг, но дори и един път тя не се попита дали грешката е в нея? Дали грешката и е че приема всеки един като начин да бъде щастлива, понеже не може да го направи сама, защото дори един път не е намерила причина да се усмихне заради себе си и това което е. И така не е любов да си с някой, заради себе си..за да ти е добре, за да си щастлив .. любов е да си щастлив .. за това че някой съществува и дори да се отделите един от друг, ти винаги ще се радваш че познаваш някой като него.Затова първо да потърсим грешката в себе си, защото любовта не е даденост, нито възможност да си като другите влюбени двойки, защото те са го разбрали, а ти самият не си разбрал, че човекът ще дойде изведнъж..и ще сте щастливи заедно.А не да го очакваш и търсиш заради собствената си слабост.

Полахът

Светът в който бях .. беше толкова красив. Представяш ли си .. гора, толкова гъста и в същото време виждаш онова разклонение на дърветата, а в тях .. разлята една река.Едно момиче стоеше там, седнала на един камък,облечена в бяла нощница..сякаш току що се бе събудила от сън .. говореше много тихо.От думите и научиха дърветата за него, научих и аз. '' Той донесе красотата тук..сега той плува в тази река,тя е толкова бистра и чиста.Исках да се понеса с него, но той ми каза да спра.Защото отива далеч, има мисия..да открие страната с всички онези цветя, цялата онази зеленина .. и ще се върне за мен., О, той ще се върне за мен .. за нас.Очите му когато ме погледнаха накрая бяха изпълнени с любов.. с вяра.'' Така всеки ден..едни и същи думи..и един ден тя стана..усмихна се и започна да следва реката ... да следва него.Полахът на душата и, именно който беше ''той'' и търсеше една свобода, едно по добро място за нея.

Какво следва..съдба? - попита тя. До кога ще мъчиш ти, тази моя красота. Не приличам на себе си, откакто го отне.. от тогава болка и тъга ме обзе. Защо го направи, нима не понесе че някой красив полъх тук го донесе. Да бъда с него, ти не издържа това е твойта лоша страна.. И нека ме мачкаш и нека боли за напред, пращай ми още милиони на ред .. нека се влюбвам и пак ги отнемаш, но него с друг аз не изменям Красотата му се лееше пред очите ми главата му падаше на гърдите ми Сърцето ми удари разменяше, душата ми друг не приемаше.

За него

Все още помня .. помня онези дни в които си лягахме заедно късно вечерта, а ти ме прегръщаше силно и преди да заспя целуваше очите ми .. Това беше най прекрасният миг, който исках да запазя .. да спра времето и това да не свършва никога..а сутрин..сутрин когато отворех очите си, виждах твоите..гледаха ме и се усмихваха, отвеждаха ме там където до сега не бях ходила.. загубвах се в едни прекрасни улици на които само аз и ти бяхме стъпвали..а когато отивах далеч от теб, ми липсваше, настръхвах само като си помисля за теб, лягах с мисълта че си до мен и просто плаках..плаках всяка нощ от щастие и тъга, как да ти обясня .. толкова е объркващо, не можех да повярвам че съществуваш.. а когато го вярвах ме беше страх да не те изгубя.. но скъпи .. аз знам едно, че независимо къде съм.. къде си ти..нашите улици винаги ще имат път една към друга.. и ще ни свеждат до онази.. на която се влюбихме!

Любовта.

Ще те последвам когато е тъмно, страшно .. ще завали, ще загърми..а аз ще те прегърна.. ше поема всичко вместо теб...цялата болка на света заради теб.Не искам да се страхуваш да не паднеш... защото аз винаги ще бъда зад теб..и никой и нищо няма да те нарани..освен тази прекрасна любов от която дори аз не мога да се предпазя...но ще помня и пазя в сърцето си дори ще разруши всичко останало в нас..

Очите му.

Не мога да спра да го гледам..почакай..той е толкова красив.Сред всички тези хора, той изпъква толкова силно..как да спра да го гледам? ...нека не ме отдръпваш сега..не и в този красив миг.От както той стана част от живота ми, стана част от мен.. от сърцето ми .. Моля те..веднъж те моля..живот..не го взимай, точно сега очите ми са в неговите...сякаш..дори до мен..с него сме едно цяло.. Но дори..дори някой ден да го отнемеш от мен, аз няма да спра да го обичам..тези очи..тях..него, няма да спра. И всеки ден ще мисля за него, ше бъде до мен..умът ми ще е с него .. всяка една минута, секунда.Някога..пак ще го обичам и няма да забравя онези очи.. в които потъвах всеки път щом погледна..

Прекрасна неперфектност.

Помниш ли когато ти бях ядосана..трябваше да се престоря, че ти се сърдя..ти стоеше толкова красив пред мен.нямаше..нямаше как да не видиш как очите ми ти казват: Обичам те..как мислено лягам на теб със сълзи на очи и в същото време с усмивка..че това си ти..независимо..дали съм ядосана или не..Не мога..не мога да се сърдя на теб, толкова перфектен когато ми се сърдиш..когато дори ме гледаш..когато правиш нещо, когато си тъжен, когато плачеш, когато си отчаян, когато си разтревожен, когато си щастлив, когато си усимхнат, когато ми показваш обичта си.Това обичам в теб..тази прекрасна перфектност която намирам у теб..дори когато съм ти сърдита..дори когато ти си ми сърдит.Обичам те.

Денят в който те срещнах.

Помня онзи момент в който той се появи в живота ми.Всичко стана толкова спонтано.Не ми беше минало през ума, че това ще е момчето в което ще се влюбя толкова искрено и силно. След този ден.Този ден в който го видях и го погледнах в очите.. аз се влюбих... дори не тогава .. го разбрах след време .. а аз просто не мога, не мога и ден без да го видя.. не го ли видя, сякаш не съм завършена.Денят ми .. не е завършен. Без да докосна ръцете с които обичам да ме прегръща, без да целуна сладките му устни.. без да погледна в прекрасните му очи.. И нека това не свършва.. нека продължи, дори да те няма.Защото ти .. ти остави една прекрасна следа в сърцето ми .. една красива истинска, чиста любов за години напред.

Полъхът и ти.

Прекрасен полъх,студен.Мина покрай мен.Галеше ме, нежно .. сякаш.Спомних си, когато го правеше ти.Толкова красиво и загрижено.. о, скъпи как ми липсваш в тази нощ... отворих този прозорец, само за да ме вее вятарът, да си мисля, че си ти.

Всичко в него.

Докато тя се караше с него се разкъсваше.Все повече и повече осъзнаваше колко го обича, искаше да го прегърне с всичка сила.Да му каже, че го обича. Защото именно в лошите му черти тя виждаше .. една красота. Красота която тя обичаше с цялото си сърце. ''Тогава разбрах, че го обичам, с всяко едно негово действие което ме дразнеше се влюбвах все повече .. беше ме страх да не го изгубя, не се задушавах .. не се мъчех напротив..обичах всичко в него''

Когато си отивам.

Когато си отивам .. ела при мен.Хвани ме за ръката и ми признай .. признай ми, че съм единствената която си обичал така.И дори да не сме заедно .. нека за последно си кажем''Обичам те''.Защото винаги е било така.Не ме пускай до последния ми дъх..прегърни ме силно.. Тогава тя затвори очите си, той сложи глава на гърдите и, сълзите му се засилиха...спомените нахлуха като лента в главата му.Как се запозна с онова момиче .. нямаше си представа, че ще я обикне .. а сега той я обичаше повече от всичко.. но вече , тя не е онова момиче .. нито е тук..Но споменът винаги остана в главата му..

Аз,ти. И нашата свобода.

Нека хванем, някой влак. Нека отидем някъде, без никой да знае . Нека избягаме, какво ни пука? Толкова сме млади.Луди. Какво ни пука за последствията, преди тях всичко ще е нашо.Цялата свобода ще бъде наша. Ние нямаме време да чакаме .. времето минава толкова бързо .. не искам да знам какво ще е бъдещето, нито какво е било в миналото .. искам да съм с теб, да правим всичко, навсякъде точно сега.. не ми трябва нищо друго освен ти .. и тази свобода, границите на която определяме ние.

Живея.

Стоиш,само капките дъжд ти напомнят за свободата и спокойствието.Друго в този миг не ми трябваше.Мислех за нещата,които най много ме интересуват.Които са най важни за мен,но не остава време за тях .Тези неща не разпъвах на дълго и на широко.Те минаваха през ума ми и си отиваха.Беше приятно,защтото уличният шум го нямаше.Той само ми напомня че съм жива,но не ме кара да се чувствам така.Подтискаше ме.Задушаваше ме . Но щом настъпи нощ,аз се освобождавах.Виждах единствено четирите ъгъла на стаята си ...Усещах тишината.Тишината е злато на което можеш да релаксираш,но не забравяй,че все още ти трябва куража на уличният шум .Никога няма да пренебрегна звуците на бръмчащи коли,викащи хора и проблеми. Няма да забравя че съм жива и че има за какво да живея.

Пулс.

Бях до теб .. ръката ми още не се беше докоснала до твоята и започна да трепери..сърцето ми биеше толкова ускорено .. за момент си помислих, че ще спре. Дали би могло да издържи на такава тръпка? Горкото то .. толкова те обича и в същото време толкова го е страх да не те изгуби.. ако ли не, просто ще си тръгне с теб а аз .. , аз просто ще съществувам .. някак си .

Да тръгнем заедно.

Тогава може би краят ще дойде..ще отидем към бялата светлина.Но .. аз ще спра..ще замръзна почти отвъд.Ще замръзвам и замръзвам , чакайки те преди да премина.Ще те чакам, за да тръгнем заедно .. дори умряла, пак ще умирам ако не си до мен.Затова моляте.. да се появиш любими мой.

Лудост.

Нека по дяволите ме боли.Нека цял живот аз страдам.Нека, влюбих се в тази болка.В една празна стая. Докато говоря това си мисля .. колко си красив. Стоиш там и ме гледаш .. да не мислиш, че съм забравила колко те обичах? Теб.Красотата на цялото това чувство.. о скъпи..слаба съм вече.Не издържам, тази мисъл, че не си тук.Точно в този момент, а искам да дойде утре да съм с теб.Но чакай, ако вече не си тук ? Полудявам ли .. Тогава той ме буташе с думите: Не си сама, с теб съм.Какво ти става.. ..''Аз просто .. говорех от бъдещето..което винаги е едно '' Бях полудяла.. полудяла от това, че .. той се превърна във всичко за мен .. Просто дойдох на себе си, прегърнах го .. и загубих представа за времето .. само аз, той и тази прекрасна илюзия, че не е до мен .. всъщност беше и ме стискаше силно..сякаш искаше да ме убие .. от любов ♥

Не искам.

Чак не искам .. чак не искам да идва утре..защото знам ли, този живот изпълнен с тъга какво ще ни поднесе.Чак не искам и да те гледам .. ти си толкова красив, правейки нищо дори .. не искам , защото може и това да е последния път в който ще те видя..Знаеш ли .. всяка нощ защо плаках така...защото не можех да дишам, когато не беше до мен. Липсваше ми макар и да знаех, че съм с теб..толкова имах нужда да те докосна по ръката ти ... да я хвана .. да я стисна..имам нужда и от теб .. тук .. при мен..аз и ти си принадлежим, не ме пускай.

Сладките 16.

Тогава си казах ''По дяволите, някой ден ще има какво да разказвам на тези деца''.,докато вървях по онези тъмни улици с приятелката ми.Тогава бяхме само на 16, знаейки, че живеем истински.Толкова свободно, без никакви грижи.Беше топло, а ние по рокли.Боже..всички ни гледаха толкова странно, точно тези мигове от живота ми бяха истински.Влизахме в магазините за храна, докато се съмваше, купувахме си разни неща и се смяхме.Алкохолът ли? Той беше 18+, но ние не можехме да чакаме за да живеем, беше толкова сладко да правиш неща които не трябва.Онзи момент в който се измъквахме от вкъщи, а усмивката ни беше толкова чиста, че сме направили нещо което не трябва. Ето за такива моменти сме създанени. Бяхме като по филмите... и моментите в които някой ме нарани, а гримът ми се стичаше по лицето, аз обличах каквото видя, връзвах косата си небрежно и излизах от вкъщи. Спирах се на стълбите до нас и плаках с часове, смях се.. бях свободна. Болеше ме, после плаках с дни отново.Умирах ли?. Срещах нови и нови хора. Имаше и моменти в които момичетата, толкова ги гледахме зле с моите приятелки, след това ги подминавахме и се смяхме докато ни заболи корема. Е тези моменти, бяха моментите за които си струваше да живея.Които исках да разкажа..Нека не се ограничават, нека знаят кое е правилно и кое не.Нека знаят да ценят момента в който се събудят, както и късните вечери.Нека не оставят никой да ги пребори, нека последни се изказват.Нека вярват в любовта,защото е красива, дори и да ги наранят .. онези момчета.Нека живеят.

Сърцето ми.

Бях до теб .. ръката ми още не се беше докоснала до твоята и започна да трепери..сърцето ми биеше толкова ускорено .. за момент си помислих, че ще спре. Дали би могло да издържи на такава тръпка? Горкото то .. толкова те обича и в същото време толкова го е страх да не те изгуби.. ако ли не, просто ще си тръгне с теб а аз .. , аз просто ще съществувам .. някак си .

Последен миг.

Прегърни ме силно .. Скъпи, това може да е последната ни среща.Животът може да ни раздели, веднага щом си тръгна.. затова ме стисни..нека запазим този миг.. сякаш е последния..

Свободата.

Обичам те. - И затвори телефона, последното нещо което каза.Цигарата изгасна в пепелника от сълзите които се стичаха по лицето и падаха върху нея.Сложи тениската си и дънките, обу се и излезна.Навън валеше, улицата беше тъмна и пуста.Тя вървеше по нея, мислеше за преживяното с него.Усмихваше се и плачеше в едно и също време.Беше хубаво, всеки един момент, всяка болка с него, но свърши. Стигна до една пейка, седна.. запали цигара и гледаше.След миг усети, че отново се е влюбила.. в самотата. Стана, изгаси си цигарата, качи се на въртележката срещу нея и се завъртя, легна и гледаше небето и звездите, размазани.Краят.Едно ново начало .. любов към самотата... към свободата.

След 10 години.

След 10 години. Срещна го отново в едно кафе.Той имаше приятелка, беше с нея.Тя също имаше приятел и беше с него. Но .. погледите им.. сякаш се сляха.. и всичко около тях изчезна.Останаха само те двамата..както преди.Спомените нахлуха.Приближиха се един към друг.Не си казаха дори една думичка, хванаха се за ръка и побегнаха..сякаш прочетоха мислите си.Никой не можеше да застане между онези деца, лудо влюбени един в друг които си казаха тогава '' Ще те обичам вечно'' .. дори сега, зрели.. след 10 години любовта им винаги тайничко беше запазена в сърцата.

Реално щастие.

Не искам вечеря на свещи, нито цветя, прекалено е изкуствено да изразиш любовта си чрез такива неща.Зкарай ме там където няма никой, където е пусто и има само гора и изоставени къщи .. където е тъмно и студено, под звездите .. прегърни ме силно и ме стопли, запази ме за себе си, запали една цигара..нека направим някой грешни неща, нека намерим вода, да скочим вътре .. нека е истинско .. и зависи от нас. Не от материалното и фалшивото.Нека после се приберем съсипани от дългата нощ, и не, ти няма да си моят Ромео, ти ще си моето лудо момче.Няма да бъда облечена с рокля и високи обувки, ще съм с дънките и кецовете си..тогава мога да кажа, че те обичам, защото всичко между нас е истинско, аз .. ти .. сме себе си, не се преструваме .. просто сме луди и се обичаме.

И някой ден.

И някой ден .. когато с други сме, знаеш .. тайно .. тайно ми се обади, говори ми както преди, напомняй ми цял живот за нас.Нека се видим, отново да усетя сърцебиенето ти, което преди всяка нощ ме приспиваше ..

Няма.

Няма да плача за тебе .. прекалено много те обичам. Няма място в душата ми за емоций.Нито за драми.И нека се къса сърцето ми тогава, когато не си до мен, но не .. аз няма да плача за теб, тази болка ще е тиха, по силна от всеки един плач, за който аз сили няма да имам!

Не искам .

Чак не искам .. чак не искам да идва утре..защото знам ли, този живот изпълнен с тъга какво ще ни поднесе.Чак не искам и да те гледам .. ти си толкова красив, правейки нищо дори .. не искам , защото може и това да е последния път в който ще те видя..Знаеш ли .. всяка нощ защо плаках така...защото не можех да дишам, когато не беше до мен. Липсваше ми макар и да знаех, че съм с теб..толкова имах нужда да те докосна по ръката ти ... да я хвана .. да я стисна..имам нужда и от теб .. тук .. при мен..аз и ти си принадлежим, не ме пускай.

Красота.

В стаята бяха само те двамата, лежаха на леглото. Тя не можеше да заспи..постоянно мислише за него, дори когато той беше до нея. Гледаше го .. толкова бе уморена. Стана .. погледна се в огледалото.Косата и толкова небрежна..около очите и имаше червено .. сякаш тъмно синио от сълзите, които проливаше докато беше до него. От онази готова болка..която знаеш, че ще дойде.. в този миг .. глас се чу зад нея от леглото. - Толкова си красива. А мигът .. беше още по красив. Мигът в който бъдещето и миналото сякаш ги няма.Най важното беше, това което той и каза. А страхът, беше без значение,разпиля се по тялото и и се изпари.. тази топлина която тя изпита в този момент .. я стопли за години напред.. дори да не бъде тогава с него.

Красива меланхолия.

Странно е нали.Тази прекрасна меланхолия между нас.Толкова е необичайна и и в същото време красива.Силна.Сякаш искам да се разплача, понеже си до мен и ми е тъжно че искам да стоим така винаги, а ще е доста чудно. В същото време си казвам: този прекрасен миг, може да е миг или пък да се повтори,да свърши но запълва голяма част от живота ми. Стоейки до теб, сякаш сме едно цяло.Тогава разбрах, че не е просто привличане .. тази сила която ме обзема когато съм до теб. Просто да те гледам, твоята миризма която винаги ще помня ми е достатъчна за да усетя близостта ти. Не ми е нужно да те докосна, за да усетя какво изпитвам към теб. Близост , любов. Тогава просто всичко изчезна и останахме ние. - В.Н.